Каквото и да каже човек, винаги греши и винаги има

 

Каквото и да каже човек, постоянно бърка и постоянно има недоволни. най-вече от всички съм неудовлетворен аз. Недоволен съм от писането си, от акъла си, от сърцето си. 

Напиша, че партиите са улични банди – неточност.

Напиша, че в България няма народна власт – неточност.

Напиша, че в България има цензура – неточност. 

Напиша, че публицистиката се подложи на властта – неточност. 

Напиша, че България изчезва етнически – неточност. 

Напиша нещо за Втората международна война – неточност.

Кажа една добра дума за социализма – неточност. 

Всичко е неточност. Грешка е, тъй като многообразието е видимо. И тъй като многообразието постоянно е едно. „ Многообразието “ на мощния над слабия. 

Засегнах доста хора, разочаровах доста хора. Бях употребен от значително хора, тъй като съм гщлупав, лековерен и безгрижен във връзка с скромните си и все по-разпилени благоприятни условия. 

Ако в този момент напиша да вземем за пример, че президентът се измъкна през днешния ден по един възмутителен метод и изясни, че надали не е насрочил референдум за еврото единствено с цел да сръчка ръководещите, какво ще си помислите? Че съм зложелател на президента. 

Президентът щял да сезира Конституционния съд, че Киселова погазила Конституцията, като не внесла предлагането за референдум. 

Ако напиша, че това е смешно и тъпо, какво ще си помислите? Или може би би трябвало да напиша, че президентът с голи гърди и до дъно пази българския лев. 

В Страната на пумпалите няма угодия. Вчера написах, че държавните медии са слугинаж, и публицисти, които работят там, наскачаха, че не е правилно, че те почтено са си гледали работата, че са уведомили за протичащото се обективно.

Кажете ми, правилно ли е, че по Националната телевизия основно се плюе социализмът и Русия, правилно ли е, че се фаворизират пет-шест политически фигури и политически наблюдаващи, и правилно ли е, че в Националното радио почти е същото. Вярно ли е, че гаврите със социализма и с живота ни са непрекъснати. И са наложителни, в случай че искаш да си на по-първите места в тези медии. 

В България не разрешиха съветските медии, оповестиха Русия за зложелател номер едно, скриха съветската просвета и литература, подиграват се с съветски дипломати, бутат монументи, афишират Червената войска за човекоядци и това се лее от националните медии. 

Но аз постоянно бъркам и съм привързан, и не мога да съм справедлив. Защото ми се вие свят и не ставам за пумпал. 

Ще отида още по-нататък и ще ви кажа, че се оформя и една нова „ дисидентска и опозиционна “ елитна класа, която се пробва да монополизира правото да споделя истината. Някога Михаил Неделчев направи лист със сини дисиденти, а преди време Карбовски направи същото с противоположен знак. Той – господин Карбовски, уточни пет-шест имена на хора, които се съпротивлявали съгласно него на властта и пишели откровено. В тия му трудове индиректно бях упоменат и аз. Но не бях упоменат поименно, тъй като съгласно господин Карбовски гласът ми бил слаб, тъй като съм пишел и триел и тъй като той преценя, че да се спомене името ми, не е належащо. 

Аз какво да направя – да стана пумпал на опозицията? какъв брой повече всички, които не сме съгласни, би трябвало да викаме или да мълчим, с цел да ни чуят тези, които се самообявиха за съпротива? 

Не знам към този момент какво да върша, какво да мисля и какво да пиша. Страх ме е, че ще обидя всички. И няма да мога да реализира нищо, тъй като всичко е персонално. И единствено персонално. И тъй като въртенето в кръг по нашите земи е единственият метод на битие. И са въртим в кръг, въртим, до момента в който ни стане неприятно и паднем на земята.

Николай Милчев